смърт Quotes

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Стори му се, че Борис приличаше на фойерверк, който щеше да изгори ослепително върху мрака на някаква безсмислица.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден - с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“Старите завиждат на младите. Живите се боят от умиращите. Но рано или късно всички се събират наедно.”
― Miroslav Penkov, Stork Mountain

“Знаеш вече как да се смееш на смъртта, Арута - каза Амос. - Никога повече няма да си същият.”
― Raymond E. Feist, Magician: Master

“ЛЮБОВ

Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай сред дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп звезди се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо нетърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.”
― Дамян Дамянов, Обади се, любов

“Има тайни, които не позволяват да се разкаже за тях. Нощем в постелите си умират хора, стискат ръцете на призрачни изповедници и ги гледат състрадателно в очите - умират с отчаяние в сърцето и със спазми в гърлото от чудовищни тайни, които сами не позволяват на бъдат разбулени. Понякога, уви, човешката съвест се нагърбва с претоварено от ужас бреме, което може да се смъкне само в гроба. Така същността на всички тези престъпления остава неразкрита.”
― Едгар Алан По, Разкази с неочакван край

“Ние живеем в една самоизмама, че сме нужни. Но ако аз умра, животът ще продължи. Животът е милиарди смърти. Аз съм само име, което идва и си отива.(...)Ние живеем в тоя мрак на еднодневки. От пукването на утрото до вечерта. Светът е пълен с имена. И с ужас пред тая краткотрайност.”
― Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Защото, мисли си, възможно е да умреш преди смъртта.”
― Patrick Ness, More Than This

“ЗАЩО СМЕ ЗЛИ, защо сме толкоз лоши,
защо понякога, във толкоз злост удавени,
делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
забравяме го в свойте дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни -
еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ах, престанете! Нека поживеем
и ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас отгоре ни,
но важно е, дордето сме над нея...”
― Дамян Дамянов, Отворен кръг

“Но силни или слаби, умни или глупави - нали всички си отиваме?”
― Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Tи мислил ли си за смъртта? (...) Трябва да се помириш и да я приемеш (...) Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане?”
― Рангел Игнатов, Сбогом любов

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към радните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог. След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”
― Стефания Димитрова, Рабиндранат Тагор - Митичният страж

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към радните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог. След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”
― Стефания Димитрова, Рабиндранат Тагор - Митичният страж

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към родните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог.
След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”
― Стефания Димитрова, Рабиндранат Тагор - Митичният страж

“Човек се ражда, живее и умира. Става просто спомен. Също както след лятото идва зимата. В това няма нищо лошо. Имаше сълзи, разбира се, но за тези, които оставяха на този свят. Онези, които си бяха отишли от него, нямаха нужда от тях.”
― Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

“Мъртвите хора кървят тишина.”
― Frances Hardinge, The Lie Tree

“В сказанията се казва, че след като сътворил небесната мъгла и водата, далайна и оройхоните, мъдрият Тенгер започнал да ги заселва с големи и малки зверове. Бил ги държал в торбата си и сега почнал да ги вади един по един и да определя на всеки къде и колко да живее.

Първо извадил мъничкия зогг. И казал:

— Ти ще живееш в дупчица в стената на шавара, а дължината на живота ти ще е една седмица.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — прошушнал зоггът, — че след тясната торба ми даваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да изтъка паяжина в дупчицата си, да народя деца и да забия жилото си в тялото на враг. Какво повече може да се иска от живота?

После Тенгер извадил безногата тайза и казал:

— Ти ще живееш в ъгъла на шавара, а дължината на живота ти ще е един месец.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изписукала тайзата, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да пропълзя по всички ъгли, да народя деца и да излапам мъничкия зогг. Какво повече може да се иска от живота?

Тенгер извадил от торбата тукката и казал:

— Ти ще живееш в шавара, на горното равнище, а дължината на живота ти ще е една година.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изгрухтяла тукката, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да избродя всички проходи и всички тунели, да народя деца и да се наям до насита с вкусна чавга. Какво повече може да се иска от живота?

Тенгер бръкнал в торбата, извадил гвааранза и му казал:

— Ти ще живееш в целия шавар, и горе, и долу, където се крие бледият уулгуй. А дължината на живота ти ще е дузина години.

— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изскрибуцал гвааранзът, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да обиколя целия шавар, да народя деца и от мен ще се страхуват всички, които живеят в шавара. Какво повече може да се иска от живота?

Накрая Тенгер извадил човека и му казал:

— Ти ще живееш на оройхоните, на тези, които направих аз, и на другите, които ще изникнат, по-късно. А дължината на живота ти ще остане скрита за теб, защото иначе няма да можеш да мислиш за вечното.

Човекът се засмял и казал:

— Благодаря ти, прещедри Тенгер. Не ми даваш кой знае колко — пет оройхона, всеки от които може да се обиколи само за половин час — но аз ще се постарая светът ми да порасне и да стане достоен за дължината на живота ми, защото не мисля да умирам. Искам да живея вечно и значи целият голям далайн ще бъде мой.

Като свършил да заселва света, Тенгер се върнал на алдан-тесега, погледнал отгоре мъничкия далайн, спомнил си какво му били казали зверовете и човекът и за пръв път си помислил, че вечността може би не е толкова безкрайна, колкото му се струвало.”
― Святослав Логинов, Многорукий бог далайна

“- Искам си парите - каза Кантис.
- Разбира се. - Мъжът продължи да се усмихва. - Защото имаш празнина в душата и вярваш, че златото ще я запълни.
- Защото имам дългове и ако не ги платя, съм мъртвец.
-Всички сме мъртъвци, братко, всеки, когато му дойде времето. Как ще извървиш пътя до там обаче, само това е от значение.”
― Джо Абъркромби, Red Country

“Знайте, че само пред лицето на смъртта истината има стойност за войника, офицера, генерала. Само моралният лик на истинския войник достига величието.
- Ген. Пантелей Киселов”
― Пантелей Киселов

“Проклятието не идваше от бога. То идваше от него самия и се коренеше в собствените му дела. И това бе еднакво вярно за всички хора и всички възмездия.
"Тамплиерите вече почти не спазваха правилата си. Отклонили се бяха от служенето на християнството и се занимаваха само с парични сделки. Порокът се промъкваше в редиците им и подкопаваше величието им. Затова те носеха в себе си своето проклятие и бе справедливо орденът им да бъде премахнат. Но за да ликвидирам тамплиерите, назначих за архиепископ брат си, амбициозен и подъл човек, който ги осъди за измислени престъпления. Така че никак не е изненадващо, че брат ми участва в съда, който осъди и мен за измислени престъпления. Не трябва да го упреквам за измяната му: аз я подкладох... Защото Ногаре бе изтезавал много невинни хора, за да измъкне от тях признания, които той си въобразяваше, че са необходими за общественето благо, неприятелите му в крайна сметка го отровиха... Защото Маргьорит Бургундска бе омъжена от политически съображения за принц, когото не обичаше, тя му изневери. А защото изневери, бе разобличена и хвърлена в затвора. Защото изгорих писмото ѝ, което можеше да освободи крал Луи, аз погубих Маргьорит и погубих същевременно самия себе си... Дори когато сме наказани заради неверни обвинения, винаги има една истинска причина за възмездието. Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, носи в себе си в своето проклятие.”
― Морис Дрюон

“Нали трябваше някак да доизживее дните си, докато дойде смъртта. Мрак забулваше всичко около него, но именно поради това той чувстваше, че единствената пътеводна нишка през мрака е делото му - и с последни сили се бе вкопчил и се държеше за него.”
― Лев Толстой, Анна Каренина