Nikoleta Tzankova
Professional and research interests: gemology (gemstone identification and grading, synthetics, simulants, treatments, gemological equipment, deposits), crystallography, applied mineralogy, and archaeomineralogy (ancient slags, mineral and glass beads, ancient tools).
Professional affiliations: Bulgarian Geological Society, Union of Scientists in Bulgaria
Languages: English, Russian, Bulgarian – native
personal website: gemologia.eu
Professional affiliations: Bulgarian Geological Society, Union of Scientists in Bulgaria
Languages: English, Russian, Bulgarian – native
personal website: gemologia.eu
less
Related Authors
Interests
Uploads
Papers by Nikoleta Tzankova
The analyzed glass beads are classified as a low-magnesium type (LMG), and only one of the samples is determined as high-magnesium glass (HMG). The yellow color of the glass is due to crystals of lead antimonate incorporated into the glass matrix. The green color of the beads is a result of the interaction of added copper and lead in the glass mixture, in the presence of iron and chromium. Dark blue samples are colored by additives with cobalt, copper and lower iron content. The light blue coloration of opaque glass beads is due to high copper content, along with the presence of iron. The coloring agent of a transparent light blue bead is FeO in an amount up to 0.25 wt%. The brown color is associated with high iron content. Two different opacifiers were used for the production of opaque glass beads – antimony and tin, either individually or together. The decolorizing agent is antimony without the involvement of manganese. Based on the results of the studied glass beads, we assume at least four types of raw material mixtures for their production. A comparison of the obtained results and published data about similar ancient glass findings was made.
Tzankova, N., Mihaylov, P. 2019. Chemical characterization of glass beads from the necropolis of Dren-Delyan (6 th-4 th century BC), Southwest Bulgaria. Geologica Balcanica 48 (2), 31-50.
РЕЗЮМЕ. В тази статия са представени резултатите от изследването на променени гранитоиди, разкриващи се в североизточната периферия на Сакарския батолит. Изследваните скали са набогатени на амфиболитови ксенолити и допълнително са метасоматично променени с формиране на Na-метасоматити. Минералният състав на изследваните скали е представен от минерали от амфиболовата група (Ca-Mg амфибол и бароисит), плагиоклаз (албит), кварц, К-фелдшпат (единични зърна), титанит, рутил, апатит и циркон. Изследваните албитови друзи в каверните, съдържащи титанит, рутил, бароазит, апатит, представляват метасоматично променени амфиболитови ксенолити. Датираните циркони са с магматичен генезис и получените данни потвърждават раннопалеозойската възраст на Сакарския батолит.
A large embankment slope with domed shape, in the western part of the studied occurence, is surmised to be with man-made origin, related to the ancient episodic extraction of raw agate suitable for making jewelry and especially glyptics.
Резюме: Изследвано е сравнително отскоро известно проявление на силикатна минерализация от района на с. Девинци, Кърджалийско. То се разкрива във вид на линейни зони и гнезда с пъстроцветени опали и жили, които в централните части обикновено са изградени от карбонатен материал, а към периферията – от разноцветни ивичести SiO2 – фази в т.ч. карнеол. SiO2-фази са представени основно от халцедон и в подчинено количество – от кварц, тридимит, кварцин и опал. Отделени са три морфоложки типа халцедон – халцедонови сферолити, микрозърнест халцедон и параболично влакнест халцедон. Рентгеноструктурно са установени тридимит и селадонит.
В западната си част проявлението представлява голям склонов насип с куполовидна форма, за който се допуска, че е възможен техногенен произход, свързан с воден в древността епизодичен добив на ахатова суровина, годна за изработване на ювелирни изделия от тип глиптика.
Цел на настоящото изследване е да предостави предварителни данни за гранати от района на долината на река Явуз дере в Сакар планина с оглед приложението им като суровина за абразивната промишленост. Количеството на граната в изследваните скални образци е изчислено приблизително на 25 wt %. Наблюдава се под формата на остенени кристали. Те са свежи, с незначителни променителни процеси по пукнатините. За разлика от по-големите порфиробласти по-малките са почти лишени от включения (кварц, бяла слюда, руден минерал). Гранатите са богати на алмандин с високо съдържание на пиропов компонент– Alm 71,60 mol%, Grs 8,60 mol%, Prp 13,97 mol% и Sps 5,83 mol%. По данни от ICP-AES анализите в изследваните минерали са открити следните примеси (в ppm): P2O5 – 1200, SO3 – 300, Ba – 92, Co <10, Cr – 63, Ni – 40, Sr – 36, V – 115, Zn – 108, Zr – 31. Липсата на андрадитов краен член и преобладаващо алмандиновия състав на изследваните гранати определят по-висока микротвърдост от тази на кварца (1120 kg/mm2). Изследваните гранати се характеризират със следните характеристики: параметър на елементарна клетка – 11.558 (3) Å, плътност – 4.06 (g/cm3), коефициент на лъчепречупване – 1.785.
Author: Dr. Nikoleta Tzankova
Key words: garnet, amphibolite facies, metamorphism, Sakar Mountain.
The analyzed glass beads are classified as a low-magnesium type (LMG), and only one of the samples is determined as high-magnesium glass (HMG). The yellow color of the glass is due to crystals of lead antimonate incorporated into the glass matrix. The green color of the beads is a result of the interaction of added copper and lead in the glass mixture, in the presence of iron and chromium. Dark blue samples are colored by additives with cobalt, copper and lower iron content. The light blue coloration of opaque glass beads is due to high copper content, along with the presence of iron. The coloring agent of a transparent light blue bead is FeO in an amount up to 0.25 wt%. The brown color is associated with high iron content. Two different opacifiers were used for the production of opaque glass beads – antimony and tin, either individually or together. The decolorizing agent is antimony without the involvement of manganese. Based on the results of the studied glass beads, we assume at least four types of raw material mixtures for their production. A comparison of the obtained results and published data about similar ancient glass findings was made.
Tzankova, N., Mihaylov, P. 2019. Chemical characterization of glass beads from the necropolis of Dren-Delyan (6 th-4 th century BC), Southwest Bulgaria. Geologica Balcanica 48 (2), 31-50.
РЕЗЮМЕ. В тази статия са представени резултатите от изследването на променени гранитоиди, разкриващи се в североизточната периферия на Сакарския батолит. Изследваните скали са набогатени на амфиболитови ксенолити и допълнително са метасоматично променени с формиране на Na-метасоматити. Минералният състав на изследваните скали е представен от минерали от амфиболовата група (Ca-Mg амфибол и бароисит), плагиоклаз (албит), кварц, К-фелдшпат (единични зърна), титанит, рутил, апатит и циркон. Изследваните албитови друзи в каверните, съдържащи титанит, рутил, бароазит, апатит, представляват метасоматично променени амфиболитови ксенолити. Датираните циркони са с магматичен генезис и получените данни потвърждават раннопалеозойската възраст на Сакарския батолит.
A large embankment slope with domed shape, in the western part of the studied occurence, is surmised to be with man-made origin, related to the ancient episodic extraction of raw agate suitable for making jewelry and especially glyptics.
Резюме: Изследвано е сравнително отскоро известно проявление на силикатна минерализация от района на с. Девинци, Кърджалийско. То се разкрива във вид на линейни зони и гнезда с пъстроцветени опали и жили, които в централните части обикновено са изградени от карбонатен материал, а към периферията – от разноцветни ивичести SiO2 – фази в т.ч. карнеол. SiO2-фази са представени основно от халцедон и в подчинено количество – от кварц, тридимит, кварцин и опал. Отделени са три морфоложки типа халцедон – халцедонови сферолити, микрозърнест халцедон и параболично влакнест халцедон. Рентгеноструктурно са установени тридимит и селадонит.
В западната си част проявлението представлява голям склонов насип с куполовидна форма, за който се допуска, че е възможен техногенен произход, свързан с воден в древността епизодичен добив на ахатова суровина, годна за изработване на ювелирни изделия от тип глиптика.
Цел на настоящото изследване е да предостави предварителни данни за гранати от района на долината на река Явуз дере в Сакар планина с оглед приложението им като суровина за абразивната промишленост. Количеството на граната в изследваните скални образци е изчислено приблизително на 25 wt %. Наблюдава се под формата на остенени кристали. Те са свежи, с незначителни променителни процеси по пукнатините. За разлика от по-големите порфиробласти по-малките са почти лишени от включения (кварц, бяла слюда, руден минерал). Гранатите са богати на алмандин с високо съдържание на пиропов компонент– Alm 71,60 mol%, Grs 8,60 mol%, Prp 13,97 mol% и Sps 5,83 mol%. По данни от ICP-AES анализите в изследваните минерали са открити следните примеси (в ppm): P2O5 – 1200, SO3 – 300, Ba – 92, Co <10, Cr – 63, Ni – 40, Sr – 36, V – 115, Zn – 108, Zr – 31. Липсата на андрадитов краен член и преобладаващо алмандиновия състав на изследваните гранати определят по-висока микротвърдост от тази на кварца (1120 kg/mm2). Изследваните гранати се характеризират със следните характеристики: параметър на елементарна клетка – 11.558 (3) Å, плътност – 4.06 (g/cm3), коефициент на лъчепречупване – 1.785.
Author: Dr. Nikoleta Tzankova
Key words: garnet, amphibolite facies, metamorphism, Sakar Mountain.