Жан-Луи Трентинян
Облик
Жан-Луи Трентинян Jean-Louis Trintignant | |
френски актьор | |
Роден | Жан-Луи Ксавие Трентинян
11 декември 1930 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Ним, Франция |
Националност | Франция |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1951–2018 |
Награди | Кан - Най-добър актьор: „Z“ (1969) Берлинале Сребърна мечка (1968) Сезар (2013) |
Семейство | |
Съпруга | Стефан Одран Надин Трентинян |
Деца | 3 |
Уебсайт | |
Жан-Луи Трентинян в Общомедия |
Жан-Луи Трентинян (на френски: Jean-Louis Trintignant) е френски актьор и режисьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 11 декември 1930 г. От 1960 г. е женен за режисьорката Надин Трентинян. Баща е на актрисата Мари Трентинян (1962 – 2003).
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Актьор
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1956 | И бог създаде жената | Et Dieu Crea La Femme | Мишел Тардие | Роже Вадим |
1956 | Женски клуб | Club de femmes | Мишел | Ралф Хабиб |
1956 | Ако всички хора по света | Si tous les gars du monde | Жан-Луи | Кристиан-Жак |
1959 | Опасни връзки | Les Liaisons Dangereuses | Дансени | Роже Вадим |
1960 | Аустерлиц | Austerlitz | Сегур младши | Абел Ганс |
1961 | Борба на острова | Le Combat dans l'île | Клемен Лесер | Ален Кавалие |
1962 | Седемте смъртни гряха | |||
1962 | Изпреварването | Il sorpasso | Роберто Мариани | Дино Ризи |
1965 | Мата Хари | Mata Hari, Agent H21 | Капитан Франсоа Ласал | Жан-Луи Ришар |
1965 | Убийство в спалните вагони | Compartiment tueurs | Ерик Грандин | Костас Гаврас |
1966 | Един мъж и една жена | Un homme et une femme | Жан-Луи Дюрок | Клод Льолуш |
1966 | Гори ли Париж? | Paris brûle-t-il ? | Капитан Серж | Рене Клеман |
1967 | Един човек за убиване | Un homme à abattre | Рафаел | Филип Кондройе |
1968 | Лоши момичета | Les Biches | Пол Томас | Клод Шаброл |
1968 | Човекът, който лъже | L’homme qui ment | Жан Робен / Борис Вариса | Ален Роб-Грийе |
1968 | Z | Z | Следовател | Костас Гаврас |
1969 | Моята нощ при Мод | Ma nuit chez Maud | Жан-Луи | Ерик Ромер |
1970 | Конформистът | Il Conformista | Марчело Клеричи | Бернардо Бертолучи |
1971 | Без видима подбуда | Sans Mobile Apparent | Стефан Карела | Филип Лабро |
1972 | Френска конспирация | L’Attentat | Франсоа Дариен | Ив Буасе |
1973 | Влакът | Le Train | Жулиен | Пиер Грание-Дефер |
1974 | Побеснелият овен | Le mouton enragé | Никола Мале | Мишел Девил |
1975 | Полицейска история | Flic Story | Емил Буисон | Жак Дере |
1975 | Мрачна почивка | |||
1975 | Неделна жена | La Donna Della Domenica | Масимо Кампи | Луиджи Коменчини |
1976 | Над Сантяго вали | Il pleut sur Santiago | Сенатор | Елвио Сото |
1976 | Татарската пустиня | Il deserto dei Tartari | старши лекар Ровин | Валерио Дзурлини |
1978 | Парите на другите | L' Argent Des Autres | Анри Рание | Кристиан де Шалонж |
1980 | Терасата | La Terrasse | Енрико Д’Орси | Еторе Скола |
1980 | Обичам ви | Je vous aime | Жулиен | Клод Бери |
1980 | Банкерката | La Banquière | Хорас Ванистър | Франсис Жиро |
1981 | Дълбока вода | Eaux profondes | Вик Ален | Мишел Девил |
1982 | Новият свят | La Nuit de Varennes | Мосю Сос | Еторе Скола |
1982 | Шпионино, стани! | |||
1982 | Удряй в сърцето | Colpire al cuore | Дарио | Джани Амелио |
1983 | Под обстрел | Under Fire | Марсел Жази | Роджър Спотисууд |
1983 | Нека по-скоро дойде неделя | Vivement dimanche ! | Жулиен Версел | Франсоа Трюфо |
1983 | Криминална полиция | La Crime | Кристиан Лакасан | Филип Лабро |
1984 | По волята на краля | |||
1984 | Да живее животът | Vive la vie | Франсоа Гоше | Клод Льолуш |
1985 | Следващото лято | L'Été prochain | Пол | Надин Трентинян |
1985 | Отиване, завръщане | Partir, Revenir | Ролан Ривиер | Клод Льолуш |
1985 | Срещата | Rendez-vous | Скруцлер | Андре Тешине |
1986 | Един мъж и една жена: 20 години по-късно | Un homme et une femme: vingt ans déjà | Жан-Луи Дюрок | Клод Льолуш |
1986 | Жената на моя живот | La Femme de ma vie | Пиер | Режис Варние |
1987 | Мустакатият | |||
1989 | Бункер Палас хотел | Bunker Palace Hôtel | Холм | Енки Билал |
1991 | Благодаря на живота | Merci la vie | СС офицер | Бертран Блие |
1992 | Кърваво око | |||
1994 | Три цвята: червено | Trois Couleurs: Rouge | Съдия | Кшищоф Кешловски |
1994 | Виж, мъжете падат | |||
1995 | Фиеста | Fiesta | Полковник Масагуал | Пиер Бутрон |
1996 | Един така дискретен герой | Un héros très discret | Алберт Деус на старини | Жак Одиар |
1998 | Тези, които ме обичат, ще хванат влака | Ceux qui m’aiment prendront le train | Люсиен Емерих/Жан-Батист Емерих | Патрис Шеро |
2003 | Джанис и Джон | Janis et John | Кенон | Самуел Беншетри |
2003 | Любов | Amour | Жорж Лоран | Михаел Ханеке |
2017 | Хепиенд | Happy End | Жорж | Михаел Ханеке |
Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1973 | Наситеният ден | Une journée bien remplie | |
1979 | Спасителят | Le Maître-nageur |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jean-Louis Trintignant, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|