Златният век (филм, 1930)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Златният век.
| „Златният век“ | |
| L'Âge d'or | |
 | |
| Режисьори | Луис Бунюел |
|---|---|
| Продуценти | Шарл дьо Ноай |
| Сценаристи | Луис Бунюел Салвадор Дали |
| В ролите | Гастон Модо Лия Лис Макс Ернст |
| Музика | Луис Бунюел Жорж ван Пари Рихард Вагнер Феликс Менделсон В.А. Моцарт Клод Дебюси Лудвиг ван Бетховен Франц Шуберт |
| Монтаж | Луис Бунюел |
| Премиера | 29 ноември 1930 |
| Времетраене | 63 минути |
| Страна |  Франция |
| Език | френски |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Златният век в Общомедия | |
„Златният век“ (L'Âge d'or) е сюрреалистичен филм на режисьора Луис Бунюел от 1930 година. Бунюел пише сценария заедно със Салвадор Дали.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]В края на 1929 година, след успеха на първия си експериментален филм „Андалуското куче“, Бунюел и Дали получават поръчка за нов късометражен филм от Мари-Лор и Шарл дьо Ноай, собственици на частно кино и спонсори на артисти, като Ман Рей и Пиер Шенал.[1] Първоначалният замисъл е филмът да е приблизително с дължината на „Андалуското куче“, но да е озвучен, но до средата на 1930 година той постепенно нараства до един час.[2] Притеснен от увеличената дължина на филма и от удвоения му бюджет, Бунюел предлага да спре работата по него и да изреже част от материала, но Дьо Ноай го оставят да продължи.[2]
Докато работят по сценария на филма, Бунюел и Дали влошават отношенията си. Бунюел, който през тези години има подчертано леви политически възгледи,[3] се стреми към осмиване на всички буржоазни институции, докато Дали, който по-късно подкрепя националистите в Испания, цели просто създаването на скандал с използването на скатологични и антикатолически образи.[4] Напрежението между тях се изостря, след като на вечеря в Кадакес Бунюел се опитва да удуши Гала, любовница на Дали и съпруга на поета Пол Елюар.[5] След този инцидент Дали се отказва от участие във филма.[6] По време на снимките Бунюел се справя със своята техническа неподготвеност като снима сцените последователно и използва целия заснет материал. Той кани свои приятели и поснати да участват във филма без заплащане – така всеки, дошъл със смокинг или вечерна рокля получава роля в сцената в салона.[2]
Отзвук
[редактиране | редактиране на кода]Премиерата на „Златния век“ се състои в Студио 28 в Париж на 29 ноември 1930 година и той е посрещнат с вълна от протести. Обявен от Салвадор Дали за целенасочена атака срещу католицизма, „Златният век“ предизвиква скандал, по-голям от този с „Андалуското куче“.[7] Една от първите прожекции е нападната от членове на крайнодесните Лига на патриотите и Антиеврейска младежка група, които заливат екрана с мастило и вандализират съседната художествена галерия, унищожавайки ценни сюрреалистични картини.[8][9] Филмът е забранен от парижката полиция „в името на обществения ред“.[10] Дьо Ноай са заплашени с отлъчване от Църквата заради светотатствената финална сцена на филма, свързваща визуално Иисус Христос с текстовете на Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, и през 1934 година решават да изтеглят от обращение всички копия на филма – той не е показван отново до 1979 година, след тяхната смърт,[11] с изключение на едно копие, нелегално пренесено в Англия и показвано на частни прожекции.[12] Скандалът със „Златния век“ е толкова голям, че премиерата на друг филм, финансиран от Дьо Ноай – „Кръвта на поета“ на Жан Кокто, е отложена с две години,[13] а Шарл дьо Ноай е принуден да напусне Парижкия жокей клуб.[14]
От друга страна в резултат на скандала Бунюел и водещата актриса на филма Лия Лис предизвикват интереса на „Метро-Голдуин-Майер“ и пътуват до Холивуд на разноски на студиото.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hammond 2003, с. 124.
- ↑ а б в Hammond 2003, с. 116.
- ↑ Gubern 2012.
- ↑ Advameg 2012.
- ↑ Thurlow 2008, с. 3.
- ↑ Dalí 1942, с. 276 – 277.
- ↑ Fanés 2007, с. 171.
- ↑ Kyrou 1963, с. 30.
- ↑ Scheib 2012.
- ↑ Instituto Cervantes 2001, с. 62.
- ↑ Laufer 2012.
- ↑ Lim 2006, с. 7.
- ↑ Burke 2005, с. 114.
- ↑ Teitelbaum 2010, с. 102.
- ↑ Durgnat 1968.
- Цитирани източници
- Marxism – European Cinema Before and After World War II // filmreference.com. Advameg, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Burke, Carolyn. Lee Miller: A Life. New York, Knopf, 2005. ISBN 0-375-40147-4. (на английски)
- Dalí, Salvador. The Secret Life of Salvador Dali. New York, Dial Press, 1942. (на английски)
- Durgnat, Raymond. Luis Buñuel. Berkeley, University of California Press, 1968. (на английски)
- Fanés, Fèlix. Salvador Dali: The Construction of the Image. New Haven, Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-09179-3. (на английски)
- Gubern, Román et al. Luis Bunuel: The Red Years, 1929 – 1939. Madison, University of Wisconsin Press, 2012. ISBN 978-0-299-28474-9. (на английски)
- Hammond, Paul. L'Age d'Or // British Film Institute Film Classics, Volume 3. New York, Taylor and Francis, 2003. ISBN 1-57958-328-8. (на английски)
- Instituto Cervantes. Buñuel, 100 año: es peligroso asomarse al Interior. New York, Museum of Modern Art, 2001. ISBN 978-0-8109-6219-4. (на испански)
- Kyrou, Ado. Luis Buñuel: an introduction. New York, Simon and Schuster, 1963. (на английски)
- Laufer, Laura. L'Âge d'or" de Luis Bunuel // Le Centre Georges-Pompidou, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-06-15. Посетен на 23 юли 2012. (на френски)
- Lim, Dennis. The Village Voice Film Guide: 50 Years of Movies from Classics to Cult Hits. New York, Wiley, 2006. ISBN 0471787817. (на английски)
- Scheib, Richard. L'Age d'Or // Moria – The Science Fiction, Horror and Fantasy Film Review, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Teitelbaum, Mo Amelia. The Stylemakers: Minimalism and Classic-Modernism 1915 – 45. London, Philip Willson, 2010. ISBN 978-0-85667-703-8. (на английски)
- Thurlow, Clifford. Making Short Films: The Complete Guide from Script to Screen, 2nd ed. Oxford, Berg, 2008. ISBN 978-1-84520-803-5. (на английски)
| ||||||||||||||||||||