Баба каза:
- Види се, сега възрастта му е друга. Пий с живите. Наливай се, ако щеш, но не пий с мъртвите.
Не я разбрах.
- Как може с мъртвите? Не разбирам.
- Може, и още как - каза баба. - Че то хората пият най-вече с мъртвите. Ти не пий. Пийнеш ли една чашка - ще минат сто години. Пийнеш ли втора - още сто. Трета - пак. Ще излезеш навън, а триста години вече те няма. Никой няма да те познае, времето е друго.
Аз си мислех - плашат ме; дете плашат.
виктор соснора в епиграф от 'в памет на паметта' на мария степанова
