Farsi

تجسم کنید: مردی – یک سامورایی – در بیشه‌ای به قتل می‌رسد. تمام کسانی که در این عمل درگیر بوده‌اند، یک به یک، در دادگاه حاضر می‌شوند. هیزم‌شکن از وحشتی صحبت می‌کند که وقتی به جسد برخورد، او را دربرگرفت. کشیش شهادت می‌دهد که قبلاً آن مرد را دیده، و ضارب احتمالی را می‌شناسد. سپس ضارب، تاجومارو ، در محضر دادگاه حاضر می‌شود. او ادعا می‌کند که سامورایی را بَسته، همسرش را در مقابلش اغوا کرده، و پس از آن سامورایی را در مبارزه‌ای با شمشیر کُشته است. ممکن است برخی از خوانندگان طرح کلّی این پلات را بشناسند. این فیلم، شاهکارِ آکیرا کوروساوا ، راشومون  (1950) است، که ببیندگان را به ضیافتی منحصربفرد مهمان می‌کند: اندیشیدن درباب صفحه‌ی سینما، و فلسفیدن نه از طریق مناظره‌ای ساختارمند، و نه زبانی غامض، بل از طریق داستان‌سرایی بدیع، تصویرسازی‌های ذهنی اقناع‌کننده، و هنر فیلم‌برداری نوآورانه.

Improving phoneme recognition has attracted the attention of many researchers due to its applications in various fields of speech processing. Recent research achievements show that using deep neural network (DNN) in speech recognition systems significantly improves the performance of these systems. There are two phases in DNN-based phoneme recognition systems including training and testing. Most previous research attempted to improve training phase such as training algorithms, different types of network, network architecture, feature type, etc. But in this study, we focus on test phase which is related to generate phoneme sequence that is also essential to achieve good phoneme recognition accuracy. Past research used Viterbi algorithm on hidden Markov model (HMM) to generate phoneme sequences. We address an important problem associated with this method. To deal with the problem of considering geometric distribution of state duration in HMM, we use real duration probability distribut...

Kârî Rahmetullah Vâzih, XIX. yüzyıl Buhârâ’sında yaşamış olan bir edip, şair, doktor, bilim ve devlet adamıdır. İyi bir eğitim almış olan Kârî Rahmetullah Vâzih, Arapça, Farsça ve Türkçeyi (hem Çağatay hem de Anadolu Türkçesi’ni)çok iyi derecede bilmekte olup her üç dilde de şiirler yazmıştır. Kendisi on üç adet kitap yazmış olup en önemli eseri ise Tuhfetü’l-Âhbâb Fî Tezkireti’l-Âshâb adlı şair tezkiresidir.
Tuhfetü’l-Âhbâb Fî Tezkireti’l-Âshâb Farsça olarak kaleme alınmış olup, XIX. yüzyıl ortalarından XX. yüzyıl başına kadar olan dönemde Buhârâ Hanlığı coğrafyasında yazılmış olan yedi tane şair tezkiresinden birisidir. Eser biyografik tezkire geleneği içinde kaleme alınmış olup kendisinden sonra yazılmış olan bütün tezkireler ve edebiyat tarihi kitapları için kaynak eser hükmündedir. Tezkirenin Taşkent, Duşanbe ve St. Petersburg’un değişik kütüphanelerinde on beş adet el yazması nüshası bulunmaktadır. Ayrıca eser 1914 yılında Taşkent’te ve 1977 yılında Duşanbe’de olmak üzere iki defa yayınlanmıştır.
Çalışmamızda öncelikle şair tezkirelerini tanımını yapılarak Farsça ve Türkçe tezkire yazma geleneğinin tarihi gelişimini incelenmiştir. Daha sonraki bölümlerde ise yazar ve eseri hakkında ayrıntılı bilgiler verilerek tezkirenin tahlili yapılmıştır. Tahlilden sonra ise tezkirenin karşılaştırmalı metni, Türkçe tercümesi ve tıpkıbasımı yer almaktadır. Sonuç bölümünde ise tezkirelerin tarihi gelişimi ve Tuhfetü’l-Âhbâb Fî Tezkireti’l-Âshâb’ın bu gelişimdeki yeri ve önemi üzerinde durulmaktadır.

Asya, Orta Doğu ve Anadolu’ya kadar ticari anlamda mekik dokuyan ve mahir diplomat özelliği taşıyan Soğd’lar, ipek yoluna hakim olan devletle birlikte egemenlik altına girmişlerdir. Ancak bu egemenlik bir asimilasyondan ziyade, gitmiş oldukları veya boyun eğdikleri toplumlara kendi kültürlerini taşımışlardır.

Although it has been an almost ubiquitous discourse from ancient times to the present, satirists and critics do not agree on a single definition of satire. A synthetic definition of satire could be reached through a critical survey of its various definitions. Accordingly, satire is a discursive practice in a Foucauldian sense to which four elements, with varying degrees, are essential: attack or aggression, laughter or humor, play, and judgment. Defining satire as a Foucauldian discourse allows the critical analysis of its interactions with other discourses within respective power structures. Therefore, a general discursive model of satire is deduced according to which the discourse of satire not only shapes, but is also shaped by, five major discourses—namely discourses of economy, politics, morality, patriarchy, as well as learning and knowledge—through their negotiations and transactions within specific epistemes.

We found totally 1020 word with common meaning and pronouncing in Bulgarian and Hindi;
ancient Bulgarian ethnonims in India; and names of Vedic gods in Bulgarian language and family names.
We found 328 word with both similar meaning and pronouncing in Bulgarian and Hindi, consisting
3,5% of the most common words in Hindi. Correlation of Bulgarian with Sanskrit is far lower. This
suggests that there are traces of direct ancient contacts of Hindus with living Bulgarian language.
We determined 647 different Bulgarian ethnonims (names of towns and places (toponims) and water
bodies (hydronames) formed on the base of the national or clans names of the ancient Bulgarians
(Kutigurs, Utigurs, Onogurs, Kuchi- Bulgars, Dulo, etc.)) in India. We found also 45 names and
synonyms of 33 Vedic or Hindus gods in Bulgarian names or family names, or having functions
understandable in Bulgarian from their names (which are in Sanskrit). Names of these gods form 74
different Bulgarian family names.

Forough Farrokhzad who wrote idiocratical works in the various branches of literature and art put a lot of works into her fleeting life of thirty-two years, is known one of the taboo-breaking poets of contemporary Iranian literature as well as important. Literary critics who examined Forough Farrokhzad’s poetry say that her poetry style has two aspects and two periods. The way in which the poet deals with the subjects and topics that she works in her poems forms the basis of this distinction. This distinction is made between compilations of poetry books titled Esir, Duvar, İsyan “The Captive, The Wall, Rebellion” and poetry books titled İnanalım Soğuk Mevsimin Başlangıcına “Let us Believe in Beginning of theCold Season” and Bir Başka Doğuş “Another Birth”. However, whatever the poetry period was, Farrokhzad frequently used some certain words such as ‘hope, love, heart, kiss, longing, death, sin, grave, dungeon, and cage’ especially ‘darkness’ and ‘night’. In this study, Forough Farrokhzad’s poetry style and the words darkness and night which she used in almost every poem and yet as a matter of quantity took the first order will be examined and examples from these uses will be sampled.

Edebiyatın ve sanatın çeşitli dallarında kendine özgü yapıtlar veren,
otuz iki yıl süren kısacık ömrüne birçok eser sığdıran Furûğ Ferruhzâd
çağdaş İran edebiyatının önemli olduğu kadar tabu yıkan şairlerden
biri olarak tanınmaktadır. Onun şiirleri üzerine inceleme yapan edebiyat
eleştirmenleri onun şairlik biçeminin iki yönü ve dönemi olduğunu söylemektedirler. Ferruhzâd’ın şiirlerinde işlediği konular ve konuları ele alma biçimi bu ayrımın temelini oluşturmaktadır. Bu ayrım Esir, Duvar, İsyan şiir kitapları ile Bir Başka Doğuş ve İnanalım Soğuk Mevsimin Başlangıcına başlıklı şiir kitapları arasında yapılmaktadır. Ancak hangi şiir dönemi olursa olsun şair ‘ümit, aşk, gönül, öpücük, özlem, ölüm, günah, mezar, zindan, kafes’ ve özellikle ‘karanlık’ ile ‘gece’ gibi bazı sözcükleri sıklıkla kullanmıştır. Bu çalışmada Ferruhzâd’ın iki döneme ayrılan şairlik biçeminde neredeyse her şiirinde takıntılı şekilde kullandığı ve tüm şiirlerinde nicelik olarak da ilk sırayı alan karanlık ve gece sözcükleri irdelenecek, bu kullanımların geçtiği şiirlerden örnekler verilecektir.

Öz Osmanlı döneminde birçok eser Farsçadan Türkçeye tercüme edilmiştir. Bu eserlerden önemli bir kıs-mı da tasavvuf konusundadır. Tercümeye konu olan Farsça eserlerden bazıları Anadolu (Türkiye) ve Mâverâünnehr (Özbekistan) gibi ana dilin Türkçe olduğu bölgelerde yazılmış, bazıları ise İran, Afganistan, Tacikistan ve Hindistan gibi ülkelerde kaleme alınmıştır. Bu Farsça eserler İslam dünyasında veya yazıldığı coğrafyada beğenilip ilgi görmüş ve bu sebeple Anadolu'da Türkçeye tercüme edilmiştir. Bu tercümelerden bazıları Osmanlı döneminde matbaada basılmış ise de, çoğunluğu yazma olarak kütüphanelerde durmak-tadır. Bu tercüme eserlerden mühim olanları ve mütercimleri hakkında bu makalede bilgi verilmektedir. İran'da yazılan Bostan, Gülistân, Mantıku't-tayr ve Pendnâme-i Attâr gibi eserler üzerine Osmanlı döne-minde Türkçe birçok şerh yazılmıştır. Hattâ bu Türkçe şerhlerden bazıları çok değerli bulunmuş ve Fars-çaya çevrilip yayınlanmıştır. Yani Farsçadan Türkçeye çevrilip şerh edilen eserler tekrar Farsçaya çevrilip asıl vatanında okunur hâle gelmiştir. Bu sayede ülkeler arasında kültür paylaşımı olmuş, İslam kültürüne önemli katkılar sağlanmıştır. Bu makâlede, Osmanlı döneminde Farsçadan Türkçeye tercüme edilen tasavvufî eserlerin önde gelenleri toplanıp bir araya getirilmiş, böylece konuya ilgi duyan kişilere ve araştırmacılara önemli bir kolaylık sağlanmıştır. Ayrıca makâlede, a) Osmanlı döneminde hangi tasavvufî eserlerin Türkçeye tercüme edildiği, b) Tercümelerin hangi coğrafyalardan (İran, Orta Asya, Hindistan vs.) yapıldığı, c) 15. Yüzyıldan sonra tercümeye konu olan eserlerin İran'dan ziyâde Orta Asya ve Hindistan'a kaymasının sebepleri gibi prob-lemlerin cevabı aranmıştır.

След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са древни индоевропейци (Добрев, 1994, Шопов и др, 2002), а не славяни с незначителен примес от прабългари (които били тюрки). Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Димитров, 2002). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Основните използвани методи са:
1. Анализ на писмени сведения
2. Лингвинистичен анализ
3. Генетика
Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кутиите (Шопов, 2000). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон - кутигури да се е наричал “кутии” (Шопов, 2000). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Кутиите са били наричани още гудеи или гутии. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива “царя на кутиите Тирикана” (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в Шумер (Добрев, 1994) и в Египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
_______________________________________________________________________________________
*- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.

Според Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за по- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната си древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., 2002), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (2002). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо-ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., 2002). По същите правила корена Бълг преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особена традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина на индоевропейците (“Мадари” на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от седем хиляди и петстотин години, когато сме били част от индоевропейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони, които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

"Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Канканосян
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.

Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София. Търсене на сродни езици на прабългарския език.

Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилните имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2,3/, известните прабългарски думи /4/ и най-употребяваните думи в източно- иранските езици пушту и дари /5/ , индо- иранските езици хинди /6,7/, непали /8/ и санскрит /9/ и западно- иранския персийски език.

Исторически бележки: Още акад. Державин /10/ демонстрира, че етногенезисът на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ, направен от акад. Н. Марр /11/. Напоследък Петър Добрев /4, 12, 13,/ и някои други изследователи /14/ убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източноиранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци (този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма суперраса). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.

Основания за търсене на паралели между прабългарския език и иранските и индо-иранските езици.
Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит, който е синтетичен език от най-доброто от арийските наречия. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-иранските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Това ни накара да потърсим паралели между българската митология (от езически произход) и ведическите божества. Резултатът беше поразителен:- оказа се, че 8 от ведическите божества още битуват в българския народен фолклор, 16 ведически божества имат имена (на санскрит) от които на български се разбира ясно тяхната функция, 8 ведически божества имат имена, широко употребявани в българския. Така 32 ведически божества имат имена срещани или разбиращи се на български.
Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /15/. Скитите са ираноезични народи, говорещи на един и същ език /16/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /17/ подчертава, че според Херодот общоскитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещият брой богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /18/. Според /19/ имената бактрийци и българи (балхара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата книга на авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето” му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /20/. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това обезателно се дължи на миграция на население от старото място (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). По тази логика името Варна просто е донесено от зороастрийци (прабългари), които са живели в областта Варна в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия. Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия."

Kârî Rahmetullah Vâzih, XIX. yüzyıl Buhârâ’sında yaşamış olan bir edip, şair, doktor, bilim ve devlet adamıdır. İyi bir eğitim almış olan Kârî Rahmetullah Vâzih, Arapça, Farsça ve Türkçeyi (hem Çağatay hem de Anadolu Türkçesi’ni)çok iyi derecede bilmekte olup her üç dilde de şiirler yazmıştır. Kendisi on üç adet kitap yazmış olup en önemli eseri ise Tuhfetü’l-Âhbâb Fî Tezkireti’l-Âshâb adlı şair tezkiresidir.
Tuhfetü’l-Âhbâb Fî Tezkireti’l-Âshâb Farsça olarak kaleme alınmış olup, XIX. yüzyıl ortalarından XX. yüzyıl başına kadar olan dönemde Buhârâ Hanlığı coğrafyasında yazılmış olan yedi tane şair tezkiresinden birisidir. Eser biyografik tezkire geleneği içinde kaleme alınmış olup kendisinden sonra yazılmış olan bütün tezkireler ve edebiyat tarihi kitapları için kaynak eser hükmündedir. Tezkirenin Taşkent, Duşanbe ve St. Petersburg’un değişik kütüphanelerinde on beş adet el yazması nüshası bulunmaktadır. Ayrıca eser 1914 yılında Taşkent’te ve 1977 yılında Duşanbe’de olmak üzere iki defa yayınlanmıştır.
Çalışmamızda öncelikle şair tezkirelerini tanımını yapılarak Farsça ve Türkçe tezkire yazma geleneğinin tarihi gelişimini incelenmiştir. Daha sonraki bölümlerde ise yazar ve eseri hakkında ayrıntılı bilgiler verilerek tezkirenin tahlili yapılmıştır. Tahlilden sonra ise tezkirenin karşılaştırmalı metni, Türkçe tercümesi ve tıpkıbasımı yer almaktadır. Sonuç bölümünde ise tezkirelerin tarihi gelişimi ve Tuhfetü’l-Âhbâb Fî Tezkireti’l-Âshâb’ın bu gelişimdeki yeri ve önemi üzerinde durulmaktadır.

""" Abstract: Trying to relate New Persian خوسیدن ‘to become dry’ to Proto-Iranian *Hhauš- ‘to become dry’ < IE. *h2seu̯s- ‘to dry (up)’ encounters phonological problems; But taking into account Alexander Lubotsky’s alternative point of view on IE. *h2seu̯s- clears up the problems. The view sheds light on the way to propose new and more probable etymologies for NP. هواسیدن ‘to get chapped lips’ and خوست (in آبخوست) ‘island’, and to suggest a more plausible pronunciation to خوسیدن, that should have been [xwasīdan] > [xusīdan] or [xasīdan].


چکیده: پیوند دادن فعل فارسی خوسیدن «خشک شدن» به ریشۀ ایرانی آغازین *Hhauš- «خشک شدن» و نیای هندواروپایی‌اش، یعنی *h2seu̯s- «خشک شدن»، با دشواری‌های آواشناختی روبه‌رو است؛ ولی روی آوردن به دیدگاه متفاوت الکساندر لوبُتْسْکی دربارۀ عنصر هندواروپایی یادشده این دشواری را برطرف خواهد ساخت. در پرتو این دیدگاه، می‌توان ریشه‌شناسی‌هایی محتمل‌تر برای واژه‌های فارسی هواسیدن «خشک شدن لب‌ها» و خوست (در آبخوست) «جزیره» و نیز تلفّظی محتمل برای خوسیدن پیشنهاد کرد که می‌توانسته [xwasīdan] < [xusīdan] یا [xasīdan] بوده باشد."""

Издирени са 781 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними) образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.)). Изследвана е морфологията на тези древно- български етноними. Те са сравнени с българските етноними в България и със синтетични етноними образувани от същите основи със суфиксите с които се образуват топонимите в България. Така са установени 216 различни древно- български етнонима в Иран, които съвпадат с теоретичните (синтетичните) български топоними. 68 от тях се срещат в България, Велики Булгар или Волжска България.
Намерени са много топоними в Иран, които съвпадат с имената на основните градове и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара и т.н.). Някой от тях се повтарят в 43 топонима в Иран. Изследването на тяхното значение на фарси доведе до разгадаване на значението на имената на някой от тях, което е било загадка до днес.

بنابر تعاریف اجزاء کلام در یک تقسیم بندی کلی به رکن و قید تقسیم می شود. در این تقسیم کلی، هر جزئی از کلام که مسند و مسندالیه نباشد، قید نامیده می شود. قیود به نوبه خود تقسیماتی دارند؛ تقسیم به «قید ذات و حدث» و نیز تقسیم به «قیود منصوب و مجرور» از جمله تقسیمات قید محسوب می شود. مراد از قید ذات یعنی قیودی که توضیح دهنده یا تاکید کننده ذاتِ فاعل یا مفعول می باشند و مراد از قید حدث، قیودی است که مصدر فعل را توضیح یا تاکید می کنند. همچنین قید از جهت اعرابی به منصوب و مجرور تقسیم می شود. مراد از قیود منصوب عبارتند از مفاعیل خمس، حال، تمییز و استثناء. در این تحقیق قیود منصوب اعم از اینکه قید ذات باشند و یا قید حدث، از جهت معنایی مورد تحلیل و تطبیق واقع شده است. به جهت اینکه تعریف شیء سبب شناخت ماهیت و چیستی شیء می شود لذا شیوه اصلی استدلال در این تحقیق بر پایه «تعریف» هر یک از قیود منصوب صورت گرفته است و با استناد به تعریف، همزمان دو پرسش مهم یعنی «علت قید بودن قیود» و «قید ذات یا حدث بودن قیود» پاسخ  داده می شود. با این شیوه هر یک از منصوبات به صورت قاعده کلی ادبی جایگاه مشخصی پیدا می کند و معلوم می شود، تمییز ذات قید ذات بوده و مفعول معه وحال قید ذات در هنگام حدث هستند و بقیه منصوبات قید حدث هستند.

Abstract: In this study, the first part of a serial study, synchronic linguistic geography of the contacts of Turkic and Iranian languages will be handled. Later the traces of Turco-Iranian linguistic contacts will be evaluated.
Key Words: langauge contact, Turkic languages,

Özet: Bu dizi incelemenin ilk aşaması olan bu çalışmada, Türk ve İran dilleri arasındaki temasların eşzamanlı dilbilimsel coğrafyası ele alınacaktır. Daha
sonra bu dilbilimsel temasların her iki dilin değişkelerinde bıraktığı izlerartzamanlı ve eşzamanlı olarak değerlendirilecektir.
Anahtar Kelimeler: Dil temasları, dil-ilişkileri,

THE VIEW TO TURKISH IN QABUSNAME WHICH IS PERSIAN CLASSIC AND
UPON THE WORD OF TURKELMIS
                ABSTRACT
Qabusname, is a kind of travelogue book written in Persian Language by Alexander’s son Keykavus in 1082 on behalf of his son Gilan Shah. This work that comprises from fourty chapters occupies lots of fundamental and beneficial instructions that can be applied in any field in daily life. Some of those informations are about playing chess, larking, bathing, hunting, playing ball, having a concubine and slave, understanding horse breeds, medicine, astrology, sciences such as geometry, and being prepared for the administrive authority like becoming vizier or king.
Qabusname which is one of the basic pieces of Persian Literature is translated six times to Turkish Language in Old Anatolian Turkish Epoch that embraces from 13 century till 15century by different translators: 1.The first translation of which the translator is unknown, 2.The translation of Şeyhoğlu Sadrüddin, 3.The translation of Akkadıoğlu, 4. The poetic translation of Bedr-i Dilşad: Muradname, 5.The translation of Mercümek Ahmed, 6. The second translation of which the translator is unknown.
In Qabusname’s various chapters Turkish people are mentioned as unfavourable. In this article after given some informations about Qabusname and it’s Turkish tranlations it will be stressed on how it mentioned Turkish people as to tranlations which done by Seyhoglu Sadruddin Mustafa; and then will be emphasized on the meaning and structure of word of  Türkelmiş -taking advantage of it’s other translatoins- which passed two times in text and unascertained yet in Turkish texts before.

Keywords: Qabusname, Turkish, Old Anatolian Turkish, Persian literature, Turkish literature

TAJIKS: IRANIAN PEOPLE OF THE CENTRAL ASIA
AND
TAJIKISTAN: IN THE 20 ANNIVERSARY OF ITS INDEPENDENCE

Situated at the heart of Central Asia, Tajikistan is the only
country with a Persian-language. Tajiks, who are thought to
be the natural heirs of Old Persians, Sogdians and Samanids
and representative of sedentary civilizations have carried
out their traditional lifestyles for centuries under the roof of
Islam along with neighboring Turkic peoples. With the
occupation of ‘Turkestan’ by Russians, a new process
started. The process beginning with the occupation of
‘Turkestan’ by Russians focused on the goal of creating a
socialist society after the October Revolution. During this
period, “Tajik” identity, like the other national identities,
was created by the Soviet social engineering of nationbuilding.

In the first article of this study, that consists of two articles,
the geography and the ethno-linguistic structure of the first
independent Iranian state established 992 years after the
collapse of the Samanid Dynasty and paradigms which the
present regime is built upon are evaluated in the light of the
information contained in the fundamental sources and
observations in the field. In this way it is aimed that the
Turkish readers will be better informed about Tajikistan and
understand the aspects of 1500 years l

"This dissertation explores the phonological representation and the phonetic realization of prosodic prominence in Persian. It comprises two related parts: the first part addresses prosodic phrasing in Persian sentences, while the second part deals with phonetic correlates of prosodic prominence by reporting conducted production and perception experiments. The phonological part is carried out within the framework of Prosodic Phonology, and aims at determining the prosodic structure of Persian from foot level, up to utterance level. By adopting Optimality Theory, it tries to explain how morphosyntax-phonology interface constraints together with prosodic markedness constraints form the prosodic structure of the language. It begins with foot level and suggests that in languages like Persian which have one non-iterative weight-insensitive edgemost stress per word, a single foot which is edge-aligned with the minimal Phonological Word best explains the prosodic pattern at word level. This part also focuses on prosodic differences between lexical words and weak function words (clitics) and shows that any attempt to describe the prosodic structure of Persian without addressing this crucial difference, will not be able to provide explanation for a wide range of phenomena. This study suggests that proclitics and enclitics behave asymmetrically in Persian: enclitics prosodize as affixal clitics, while proclitics are free clitics. Next, it addresses the problem of weak function words which are not a part of their preceding or following XPs, and demonstrates how the phonological well-formedness constraints determine the direction of cliticization in these XP-external function words. It also deals with the issue of clitic clusters in Persian which was not explored in the previous works. Another contribution of this study is reclassification of so-called exceptionally initial-stressed words.
This dissertation also deals with the longstanding problem of Ezafe constructions and by reviewing previous proposals on the prosodic structure of these constructions, based on phonological evidence and phonetic observations suggests that each lexical word in an Ezafe construction maps onto a Phonological Phrase, and the Ezafe morpheme phrases with its preceding material to satisfy the phonological well-formedness constraint ONSET. The prosodic structure of XP-external clitics such as the Ezafe morpheme is explained by adopting a syntax-prosody interface constraint namely MAP-XP, that bans two sister XPs inside a single Phonological Phrase. This study proposes a ranking of OT constraints by which the prosodic structure of Ezafe constructions and other syntactic phrases such as DPs and VPs can be predicted and explained uniformly. It also proposes that the interaction between morphosyntax-phonology interface constraints and prosodic markedness constraints determine prosodic constituents of all levels and their heads, and other constraints require the heads of phonological phrases to be associated with audible accents. The rightmost Phonological Phrase in an Intonational Phrase is the head. This head associates with an accent which is perceived more prominently than the other accents. One further issue explored here is the fact that in lexicalized Ezafe constructions and also in the ones containing given/old information, some words may appear without audible accent.
The phonetic difference between final and non-final accents is the subject of the second half of this dissertation. Previous research on Persian has shown that the main acoustic correlate of prosodic prominence is f0. This study reports production and perception experiment results conducted in order to answer the question whether final (nuclear) accents are perceived more prominently than the other ones only because they are not followed by any other accent, or because they are phonetically different from the non-final (pre-nuclear) accents. The results of production experiments reveal that nuclear accented syllables have a lower f0 range, but a longer duration in comparison with pre-nuclear accented ones. Other parameters such as overall intensity, spectral tilt and vowel quality do not differ significantly in the two types of accents. Perception experiments reveal that native listeners can indeed distinguish the two types of accents without having access to the portion of the utterance that follows the final accent. This proves that the two types of accents are phonetically different. Perception tests also show that the difference between the shapes of f0 curves in the two types of accents is the main acoustic parameter that helps the listeners distinguish them from each other. In pre-nuclear accented words, the f0 peak is at the right edge of the metrically strong syllable, and the curve has a rising slope at this point. In these syllables, the peak may even occur on the initial syllable of the following word. However, in the syllables associated with nuclear accents, the f0 peak is located inside the syllable, and the curve has a falling slope at the right edge of the syllable.
If the f0 at the right edge of a nuclear accented syllable is manipulated and raised so that the f0 peak is moved to the right edge, the native listeners will perceive the word containing this syllable as a pre-nuclear accented word. This study also shows that duration alone cannot cue the difference between the two types of accents. However, when accompanied by f0 changes, it can help the listeners distinguish the two accents more easily and more efficiently.
Downloadable at: http://roa.rutgers.edu/content/article/files/1314_hosseini_1.pdf
"

Öz Yirminci yüzyılda çağdaş İran edebiyatının önde gelen entelektüel ve edebiyatçılarından Furug Ferruhzâd (1935-1967) şairlik yönüyle bilinse de yazarlık, ressamlık, oyunculuk ve yönetmenlikte de başarılı yapıtlar üretmiştir. Şiirde kendine has ekolüyle yazmış olduğu eserleriyle dünyaca ün kazanan Ferruhzâd sınırlı sayıda da olsa kısa öyküler kaleme almıştır. Yazarın kısa öykülerinden Kâbus bir durum öyküsüdür. Durum öyküsü, sıradan insanların yaşamından bir kesit sunar. Konusu günlük yaşamın içinden gelişi güzel seçilip büyük bir olay üzerine kurulmadığı gibi mekân üzerinde de fazla durulmaz. Genellikle öyküde bitmemişlik hissi uyandırılırken serim, düğüm, çözüm gibi bölümlerin kesin çizgilerle belirlenmemesi de Çehov tarzı olarak bilinen durum öyküsünün özelliklerindendir. Bu çalışmada, Kâbus öyküsü metindilbilimsel bir analiz çerçevesinde okunmaya çalışılacaktır. Klasik metin incelemelerinden farklı olarak, metnin yüzeyinde yer alan ögelerden hareketle derininde ortaya çıkan anlamsal yapılara ulaşma yöntemi olan metindilbilim, çağdaş dilbilim araştırmalarında tümce boyutu aşılarak gerçekleştirilen çalışmalar sonucunda ortaya çıkmıştır. 1970'lerden bu yana dilbilimin ayrı bir dalı olarak çalışan metindilbilime dayalı bir çözümlemede metin içindeki tümceler birbirinden bağımsız unsurlar olarak değil, aralarındaki yapısal ve anlamsal bağlantılar ile bir bütün olarak ele alınmaya başlanmıştır. Bu anlayışla metne yaklaşan metindilbilim, türü ne olursa olsun her türlü dil olgusunu metin yapan ölçüt ve kuralları belirler. Genelde metne, özelde yazınsal metne ve bu metinlerin anlam çerçevelerine ulaşma yöntemi olan metindilbilim, metinlerin türlerine göre yapısal ve işlevsel özelliklerini kullanıldıkları bağlam içerisinde ele alır. Bu bağlamda Kâbus öyküsü metinselliğin temel ölçütlerinden metnin yüzey yapısıyla ilgili bağlaşıklık ve derin yapısıyla ilgili bağdaşıklık unsurlarından hareketle, metinden verilen örneklerle incelenerek çözümlenmeye çalışılacak, Türkiye'de, Fars Dili ve Edebiyatı araştırmacıları için faydalı olacağı düşünülen bir metindilbilimsel çözümleme örneği oluşturulacaktır. Bu yönüyle, çalışmanın Türkiye'de Farsça bir kısa öykü üzerine yapılan ilk metindilbilimsel analiz örneği olduğu düşünülmektedir.

In the twentieth century, although Furug Ferruhzâd (1935-1967) who is one of the leading intellectuals and literary women of the contemporary Iranian literature is known as a poet, she produced also successful works on writing, painting, acting and directing. Ferruhzâd who gained worldwide fame by the works she penned with her own style, wrote short stories in a limited number. Kâbus from the short stories of the writer is determined as a case story. Case story presents a section from the life of the ordinary people. Its subject is chosen randomly from the daily life and is not formed from a big event and the place is not focused on. In general the feeling of incompleteness is awaken in the story and the indetermination of the sections such as introduction, development and conclusion by distinctive lines is a characteristic of the case story that is also known as Chekhov style. In this study, the story Kâbus will be tried to read in the frame of a textlinguistic analysis. The textlinguistics that is different from the classical text study is an access method to the semantic layers occurred in the deep structures of the text by means of the surface structure elements and it occurred as a result of the researches realized by going beyond sentence in the contemporary linguistic studies. Since 1970's in an analysis based on the textlinguistics as a separate branch of the linguistics, the sentences in the text have begun to be addressed not as independent elements from each other but as a whole having the structural and semantic connections between them. Approaching to the text by this understanding the textlinguistics determines the standards and rules that make text any language phenomenon. The textlinguistics that is an access method in general to text and in private to literary text and their semantic frame works approaches to the structural and functional features of the texts according to their types and context in which they are used. In this context, the story Kâbus will be tried to analyze by means of the cohesive elements related to the surface structure and coherent elements to the deep structure that are the main standards of the textlinguistics by the examples from the text and a sample of textlinguistic analysis that is envisioned as a helpful study for the researchers of the Persian Language and Literature in Turkey will be realized. This study is believed to be the first textlinguistic analysis sample formed on a Persian short story in Turkey.

We studied the earliest version of the Deluge story, which was found on two clay tablets excavated from the Older Nippur library in “Tablet Hill”, Nippur by H. Hilprecht. These two tablets with cuneiform inscriptions were written by the tsar (emperor) of Kutians Erridu- pizir after he conquered the whole Sumer and Akkad in 2478 B.C. (accordingly the Nippur chronology). They state that the house-boat of the Ut- napishtim (the Babylonian Noah) landed on the mount Nisir in the land of Kuti (Guti).
We studied the history of people of Kuti and demonstrated that national name Kuti is older version of Kutiguri (the biggest branch of ancient Bulgarians living in the Great Bulgar in VI- VII-th century AD). The affix -guri means people in ancient Bulgarian language, i.e. Kutiguri means “people of Kuti”. This result links the ancient Bulgarians with the land of Kuti where landed the house-boat of Ut- napishtim. Therefore we studied the locations of the Kuti by toponims and hydronames they left in Asia. We placed them on the map to obtain a map of their settlements. We studied the ceramic fragments left by Kutians found at these locations and compared them with ceramics found in Bulgaria. Using the drawing patterns on these artifacts we found that Kutians were leaving in Bulgaria in the first half of the 6-th millennium B.P. and letter migrated south perhaps in result of the Flood. They established settlements in Zagros Mts in Iran in the beginning of the 4-th millennium B.P. Probably Erridu- pizir considered these territories under “land of Kuti”.
We found in Iran 210 toponims and hydronames formed on the base of Kuti. We studied the morphology of these ancient Bulgarian ethnonims. They are compared with Bulgarian ethnonims in Bulgaria and in the ancient states of Volga Bulgar and the Great Bulgar, and with synthetic toponims formed from the same base with the same suffixes as these forming the toponims in Bulgaria. This way we determined the different Bulgarian toponims in Iran, which coincide with the theoretical (synthetic) Bulgarian toponims. 68 of them still exist not only in Iran, but also in Bulgaria, the Great Bulgar or Volga Bulgar territories (now in Ukraine and Russia).
We found also many toponims in Iran, which coincide with the names of the major cities and peaks in Bulgaria, which were named by ancient Bulgarians (Varna, Burgas, Madara, Balkan etc.). Some of them form the name of up to 43 different places in Iran each (they are repeated in up to 43 toponims each).
Using toponims we demonstrated that ancient Bulgarians migrated to Europe from the Kushan Empire after its decomposition. Then they founded Bulgarian state tradition in Europe.

As coronavirus started spreading in March 2020, most governments around the globe temporarily closed educational institutions including universities in an attempt to contain the spread of the pandemic. Shortly after that, most universities in the world started launching online courses and classes. The present paper introduces and compares the online education systems in University of Tehran in Iran and Osaka University in Japan with a focus on foreign languages education in these two universities. University of Tehran had established an e-learning center in 2001 and already offered online courses and classes before the beginning of the pandemic. Therefore, it could adapt to the newly imposed online learning situation relatively easily. Osaka University on the other hand employed a blended method using Zoom online meeting service and social media together with the university’s own system to meet the needs of all the students. This study investigates the problems and challenges language learners and teachers are facing in their online classes in these two universities.

This article aims to investigate the Iranian languages and their changes during history, especially Persian language or Farsi. In addition to the languages, Persian scripts and their developments have been studied. Meanwhile, Persian literature with its glorious and famous poets, who composed excellent and brilliant poems in different periods, has been examined. Iran as a vast territory has had many different aspects during history, including different languages, scripts, nations and cultures; therefore, studying these aspects is of great importance and interest. Due to the fact that many people and nations love the Persian language and literature, they are eager to become acquainted with them, and interested in knowing how this language has influenced and affected the neighboring countries and other cultures.

Per­sian com­plex pred­i­cates pose an in­ter­est­ing chal­lenge for the­o­ret­i­cal lin­guis­tics since they have both word-​like and phrase-​like prop­er­ties. For ex­am­ple, they can feed deriva­tion­al pro­cess­es, but they are also sep­a­ra­ble by the fu­ture aux­il­iary or the nega­tion pre­fix.

Var­i­ous pro­pos­als have been made in the lit­er­a­ture to cap­ture the na­ture of Per­sian com­plex pred­i­cates, among them anal­y­ses that treat them as pure­ly phrasal or pure­ly lex­i­cal com­bi­na­tions. Mixed anal­y­ses that an­a­lyze them as words by de­fault and as phras­es in the non-​de­fault case have also been sug­gest­ed.

In this paper, I show that the­o­ries that ex­clu­sive­ly rely on the clas­si­fi­ca­tion of pat­terns in in­her­i­tance hi­er­ar­chies can­not ac­count for the facts in an in­sight­ful way un­less they are aug­ment­ed by trans­for­ma­tions or some sim­i­lar de­vice. I then show that a lex­i­cal ac­count to­geth­er with ap­pro­pri­ate Im­me­di­ate Dom­i­nance (ID) schema­ta and an ar­gu­ment com­po­si­tion anal­y­sis of the fu­ture aux­il­iary has none of the short­com­ings that clas­si­fi­ca­tion-​based anal­y­ses have and that it can ac­count for both the phrasal and the word-​like prop­er­ties of Per­sian com­plex pred­i­cates.